На бала на късмета

„Погледнеше тази дребна жена с ръце като на гущерите из развалините. Вижте челото ? като на Бонапарт, очите като на слепец, току-що възвърнал зрението си. Как ще пее? Как ще се изрази? Как ще изтръгне от тесния си гръден кош великите жалби на нощта? Но ето че тя запява или по-скоро, подобно на априлски славей, подхваща любовната си песен." Така започва предговорът на Жан Кокто към единствената автобиография на великата Едит Пиаф. която леко и увлекателно, като на шега разказва за най-съкровените мигове в изумителния си живот, за дългия път от безутешната бедност до ослепителните прожектори на най-прочутите световни сцени, за срещите си с Чарли Чаплин и кралица Елизабет, за вярното приятелство с Марлене Дитрих, за сътрудничеството с Ив Монтан и Шарл Азнавур, за лудешките си любови „като на кино", до смърт, и за песните, песните, които ще я обезсмъртят.

През цялото време, докато четем тази изповед, като рефрен звучи:" Не, не съжалявам за нищо. Борих се. Победих. Възпях както никой друг този свят с цялата му горчилка, но и с радостта да си жив."