Изкуството на оркестровото дирижиране в България - Зараждане и развитие през XX век

Необходима е смелост, за да се захване млад човек с темата за «Изкуството на оркестровото дрижиране...» при такава поразителна липса на информация, разработки и издания. Възможно е «американският опит» на Иван Илиев да е в основата на тази смелост — да поглед неш сложен и динамичен аспект от «птичи поглед». Адмирирам подобна смелост, разчитайки, че тя може да бъде заразителен пример и за други българи.

Проф. Пламен Джуров

Въпросът какво представлява изкуството на оркестровото дирижиране е тясно свързан с неговата роля за функционирането на симфоничния оркестър, защото диригентът е преди всичко музикант, притежаващ умението да формира художествения облик на музикалната творба, а след това — човекът, който изгражда връзката между себе си, музиката и сложния организъм, наречен оркестър. Именно в този последен елемент се концентрира цялата сложност на диригентската дейност.

* * *

Зараждането на оркестровото дирижиране в България е естествен исторически процес, тясно свързан с развитието на оперните и симфоничните оркестри в страната в началото на XX век. Развитието на това изкуство е отражение на социалните и културни нагласи в българското общество и изразява тенденциите в музикалната общественост за приобщаването към принципите, заложени в западноевропейската музикална традиция.

Иван Илиев