Пътуващият българин

Представеният сборник няма аналог в българската литература. В него са събрани двадесет и пет откъса от различни книги, почти всички напълно непознати за българския читател. С много малки изключения (тези на Иван Вазов, Пейо Яворов и Страшимир Кринчев) останалите текстове след първата им публикация никога не са били преиздавани. Част от тях отдавна са се превърнали в библиографска рядкост и могат да се намерят само в Народната библиотека.

Текстовете в Пътуващият българин не се обединяват от някакъв жанров маркер. Дори би могло да се каже, че те покриват почти цялата гама на разказвателната проза в българската литература - като се почне от художествения разказ, мине се през очерка и се стигне до мемоаристиката и пътеписа. Това, което ги обединява, е темата. Темата за пътуването. И още по-конкретно: темата за пътуването в странство. Нашият интерес е насочен само към онези автори, които представят пътеписни творби за чужди земи - без значение дали те се намират в Европа или на друг континент. В този смисъл за нас ще са с нулева степен на значимост пътеписи като "Великата Рилска пустиня" на Иван Вазов, но ще обгледаме по-обстойно "Япония" на Антон Бозуков. Поради тази причина логично в по-голямата си част представените текстове биха могли да се определят като пътеписни. В ред отношения те действително носят академичните характеристики на пътеписа, колкото и аморфни и проблематични да са те по принцип...

Роман Хаджикосев е роден през 1967 година. Завършва българска филология в СУ “Климент Охридски” през 1993 г. със специализация по българска литература. Защитава докторска дисертация на тема “Смъртта в българския роман между двете световни войни” през 1997 г. Главен асистент в ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград. През периода 2000-2004 г. е лектор в Букурещ. Автор е на книгите “Модели на смъртта в българския роман” (2000), “Istoria literaturii bulgare (1878-1918)” (2003) и “Prelegeri de literatură bulgară” (2004).