Замъкът сред морето

Белгийският поет Морис Карем (1899-1978) пише и проза, в това число фантастични разкази. Тези разкази съставляват една малко известна страна на неговото творчество: в тях се явява един мрачен и жесток свят, в който властва смъртта, а човеците са заложници на тъмни сили и неясни веяния. Този свят е доста различен от света на поезията му, която е истински химн на живота и радостта. В „Замъкът сред морето“ естественото се смесва със свръхестественото, ежедневното с необичайното, реалното с фантастичното. И в крайна сметка преставаме да забелязваме как се осъществява преходът от едното към другото.