Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала

„Преди всичко исках да разкажа за трагедията на една китайска майка, която по закон може да има само едно дете и която, за да надмогне тази трагедия, измисля животите на децата, които нейната страна й забранява да роди. Това е щура история, чиято мъдрост открих у Конфуций, който ни е оставил цяло съкровище от поучения за семейството. Това е начин да проникна китайската мистерия: от две хиляди и шестстотин години нито политическите обрати, нито преминаването към пазарната икономика, нито друг исторически поврат са успели да отнемат на тази страна здравите основи на конфуцианството, което живее в китайската душа. Това е народ, който е избрал да обитава вечността на незримото, а не на видимото. Ние имаме катедрали в сърцата на градовете си, но християнството се е отдалечило. Имаме римски амфитеатри под открито небе, но духът, който им е вдъхвал живот, е отлетял. В китайската цивилизация не остава почти нищо от камък, но духът живее, защото минава от един жив човек в друг.” (От интервю с Е.-Е. Шмит)