Сърцето на солта

Създала първият роман-приказка в съврменната българската литература, Петя Караколева създава и роман-митология; така го определя самата тя. Мястото на действието е робска България, плащаща кървавия еничарски данък, а събитията въпреки легендността на сюжета са реални до правдоподобност, до документализъм.

Използването на богатството на българския фолклор допринася за автентичността на измислицата, в която Велян прави от тялото си мост и прекършва гръбнака си, за да не могат турските орди да стигнат родното му село.

Веляница отглежда синовете му като равноапостоли, за да подкопаят основите на конака, където е заровено българската свобода; погребва синовете си в гроба на баща им, превръщайки го в дом, чийто иконостас са образите на падналите за България; погребва дъщеря си Катина - залюбила Али и възкресила го от мъртвите, когато турците го съсичат; умира от ръката на най-малкия си син - отвлечен и превърнат в еничар, и отново възкръсва, за да го връща с майчинска обич и търпение към родната му кръв; и накрая кърми от пресъхналите си гърди собствения си внук, за да има надежда за Българското.

Калуда, чийто праобраз ще открием в един от разказите на Петя Караколева - "Самоглавница", вдовица на съсечен комита, е пазителка на традициите и българските тайни за смъртта и живота; тя е паметта, очевидец и хроникьор на всичко случващо се по българските земи, а текстът е сгъстена метафора и образ върху образа, който ни връща към българското в самите нас.

Иисус казва на апостолите, че те са солта на земята, че не трябва да допускат солта да загуби силата си… Петя Караколева дарява със сърцето на солта българския род, за да пребъде до веки.