За „плоската” земя, за дяволите на върха на иглага и други неща

Към книгите посветени на средновековието или на средновековната култура в частност, често еотправяно предизвикателството да дават отговор на критичния въпрос: „Заслужава ли си изобщо усилията подхванатото от автора начинание?" На това бих отговорил, че въпреки лековатото на пръв поглед заглавие, предмет на тази книга са няколко важни теми от интелектуалното наследство на средновековието. Чрез тях се опитвам да покажа автентичната философско-метафизическа природа на мисленето на средновековите автори: от идеята на трансцендирането на Аз-а, през теорията за универсална граматика, чрез отношенията между харизматична и интелектуална култура през век, та до анализа на някои от популярните митове като този 3а „плоската Земя". Надявам се, че този опит за автентично представяне ще удовлетвори дори предубедения читател, макар да знам, че митовете и предразсъдъците 3а една епоха като средновековието не са от вчера. А това е и възможност да поспоря с популярното мнение, че средновековните автори са извлекли цялото си знание от книгите на древните, а не от собствения си опит, което често води до още по-парадоксалното заключение: те не са се научили да мислят, а са просто преписвачи и