Книга за художника

„Това е, от това започваш, помислих си аз, щом се замислиш за лицата на другите, започваш от колелце и чертички, от нищото, за да може след време да видиш лицето на плачещ мъж и без да разбереш за какво страда, да мислиш, че нито една черта в това лице не ти е непозната... От кой момент, след като си започнал вече да можеш, преставащ всъщност да виждаш?"

БАДЕМОВ ЦВЯТ /откъс/

За разлика от критиците, които периодически се събират на симпозиуми, за да се мразят вкупом, писателите се мразят по-сполучливо от разстояние. В театъра се мразят дори изпълнителите на Ромео и Жулиета. В музиката е по-лесно - там ненавистта е в дует и в хор, а поединично всички мразят диригента.

Сега обаче става дума за художници, Не че те се обичат безпаметно! Но имат странния навик да да се придърпват един друг към някое затънтено селце, за да струпат няколко къщи и с това да си осигурят взаимно пиене, което е прелюдия към взаимна любов. А от това самото селце става по-малко затънтено, без да го знае.

Обикновено ги привлича някоя природна красота, която другите наричат дивотия. Във всеки случай виждат нещо, за което залепва погледът им, а душата, вместо да се препира с очите, както най-често се случва при художниците, прилепва и тя