Римските императори на дохристиянския римски свят том 2.1

От древността до наши дни за римската имперска история се изписват много разкази. „Разказ“ идва от гръцкото „история”, а „историята“ - както посочва навремето Квинтилиан (10.1.31), за древните не била дял от науката, а част от художественото творчество. Художествени или не, правдиви или пропагандно клиширани, хулещи или възхваляващи държавния глава, институциите и магистратите най-много и твърде противоречиви са тези разкази именно за третия век след Рождество Христово.

Данните от животописа на най-хуманния и образован император на Този кризисен век Галиен (253-268) пък предупреждават какво се случва или какво очаква онези общества, където гражданската култура и присъщата й ценностна система се изместват от „интересите на деня“. Вижда се какво може да стане съобразно примерите, които представя тогавашната най-правова и най-мощна държава, след като в нея се ширва корупцията, „финансистите“ и „снабдителите“ остават извън контрол, а стремежите да се придобие високо образование и изискан вкус се изместват от полуграмотността, където господства „масовата култура“, а повечето учени люде тръгват да отговарят на „повика на времето“.

...

Д-р Атанас Орачев е роден в София през 1953 г.

Инструктор-водолаз от 1974 г. Завършва СУ „Св. Климент Охридски” – специалност „стара и средновековна история”. Носител на наградата „Марин Дринов” за 1982 г.

Ръководител на водолазните работи на научните експедиции „Месамбрия-Хемус” и „Аполония-Странджа”.

Специализира: тексткритика (евристика и херменевтика) на писмени известия („извори”) за античната и средновековната история на Тракия и траките; морска история, подводна археология и историческа география на българските земи; геоморфология и палеогеография на Западното Черноморие (при проф. Живко Иванов); глотометрия и информатика (при проф. Мирослав Янакиев).

Автор на програмни продукти и бази данни за количествени анализи на текстови и графични масиви.

Ръководител на Учебно-професионалния комплекс на националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ” по линията на Центъра за древни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски”.

Защитава дисертация на тема: „Thracia Pontica. Основни проблеми на извороведското и историографското изследване на Западното Черноморие”.

Член на Сдружение „Кръг Будител”. Ръководител на частния научно-изследователски и издателски проект „ДА България”. Над 200 изследвания в областта на историческата информатика на българските земи.

По-важни монографични изследвания:

Поредица „Владетели на българските земи: Римските императори” (т. 1-2), „България в европейските географски представи”, „България страна на съкровища”, „Пароройският манастир “Св. Богородица край с. Воден, Боляровска община”, “Чудесата на Южното Българско Черноморие. Пътеводител” и други.

От 2012 г. по негово предложение се учредява Сдружение „Черноморска Странджа” със седалище в гр. Ахтопол. Избран е за председател на Научния съвет на Сдружението, което включва водещи български учени и специалисти от различни научни дисциплини