Бащите на европейската политика. Caius Iulius Caesa & Imperator Caesar Divi filius

„Бащите на европейската политика" на д-р Атанас Орачев се състои от две части: „Съзидателят Caius Iulius Caesar” и „Следовникът Imperator Caesar Divi filius”. Заглавието и съдържанието на монографията представляват нетолкова алюзия на „Бащите основатели на САЩ”, които рецитират дори и римското електорално избирателно право, колкото поредното проучване на ролята и значението на римската политика, право и култура за Еюропа/Европа (Εύρώπή) и в тракийска перспектива. Тъкмо такива са „Диоклециан и спасяването на римския цивилизационен модел” и двата тома за „Римските императори на дохристиянския римски свят”. И в това историческо проучване се откроява добре защитеното наблюдение, че: „Достигналите до наши дни данни зa особено дискусионната в политически, идеологически, стопански, психологически и културен план проблематика около мащабите и причините за кризата, в която изпада римското общество в края на II и първата половина на I в. пр. Хр., са колкото изумителни, толкова и показателни. И това е така, защото отговорните анализи на наличната информация създават онова историческо огледало, в което да могат да се провидят току-речи всички язви и на нашето съвремие: от повсеместната корупция, неспазването на законите и появата и на прототипите на днешните „бели якички”, а и на наскочели „борци” за „каквото трябва”, през хиперинфлацията (и заради дейността на тогавашната „финансовата мафия”)до вярата и надеждата, че едва ли не само „силната ръка” ще е в състояние да върне „доброто минало".

Основните изводи за хода на трагичните събития и крайният обществен успех се водят и от анализите на трите основни Тукидидови „причини” (αϊτίος) и „поводи” (πρόφασις) за „Пелопонеските войни” (честта, страха и ползата) в новите средиземноморски условия по време на „кризата”, обхванала римската държавност и общество. Сравни¬телните анализи пък позволяват да се констататира, „че и тогавашната олигархия, също като сегашната, в Тукидидовия смисъл твърде недалновидно разчита само на страха и ползите”, защото е приела, че подсигурява своята „глобалистка чест” чрез силата на екстраординарните мерки и пропагандата. И от тази гледна точка се очертава балансиращата роля на римските държавни глави Гай Юлий Цезар и Гай Юлий Август в поляризиралото се римско общество. „Бащата” планира, а „Синът” подсигурява „Римски мир”, който бива прогласен като Pax Augusta. Така от жестоките „граждански войни” Рим излиза по-силен откогато и да е било, а тъкмо Pax Romana донася омиротворението и на Балканите. В крайна сметка става възможни най-сетне и в тракийските земи да настанат дългочаканите мирни години, за да може и тук да се прокара пътя на законността, а отттам и на реда, и на сигурността и на благоденствието.

Книгата е написана на четивен език. Насочена е не само към любителите на комплексните исторически проучвания, поради което авторът пожелава на все още отваря¬щите книги българи приятно четене и на „Добър час”.