Гора зашуми, вятър повее...

Христо Ботев - възрожденският връх в поезията и в духовната ни памет. Фар с непреходно значение в курното море на нашата история. Поет, пуБлицист и революционер, слял съдбата си с тази, на Отечеството, Един от тези изврани, които са духовният хемоглобин на нацията, Единственият Български поет, чийто стих е изписан на стената на Сорбоната в Париж, редом с най-значими имена на световната поезия.

Роден на 6 янтари 1848 г. в гр. Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Завършва калоферското училище, след което заминава за Русия и учи във Втора Одеска гимназия. По-късно е учител в Бесарабското с. Злдунаевка. Завръщайки се оттам, проповядва национално-освободителен и социален бунт. Във в. „Гайда” пукликува първото си стихотворение - „Майце си”. Споделя съдбата на Българските хъшове в Румъния. РАБОТИ в Браила като словослагател, печатар, а по късно - като сътрудник и съредактор Тогава се формира и публицистичното му перо. През 1875 г. съвместно със Ст. Стамболов издава „Песни и стихотворения”. След новината за Априлското въстание, организира чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с дружината си на кораба „Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на Българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък БОЙ. Привечер пада, пронизан от куршум. Но пророчеството му се свъдва: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”