Изгревът на белия полумесец

Монографията Изгревът на белия полумесец – изгледи за нов турски век на Балканите предлага задълбочен анализ на съвременната турска външнополитическа стратегия за геополитическо настъпление на Турция по следите на бившата Османска империя. След края на Студената война Турция прилага целенасочена стратегия за нейния възход на Балканите. В контекста на това турско настъпление, определяща е ролята и функцията, както на албанците, бошняците, исляма и бекташизма, така и ролята и функцията на турските ислямисти и турската държава като цяло. За целтта Анкара прилага геостратегия която на практика представлява синтез от всички известни турски национални и пара-национални доктрини, разискващи корените, положението, развитието и бъдещето на турците, турската нация, турската държава и турската Османска империя, включително ролята и функцията на исляма и халифата в развитието на турците и турската държава като цяло. Този синтез всъщност целенасочено обединява както османизма и пан-османизма, ислямизма и пан-ислямизма, така тюркизма, пан-тюркизма и туранзима, включително множество принципи на кемализма. В настоящия анализ Изгревът на белия полумесец – изгледи за нов турски век на Балканите се съдържат отговорите на ключовите въпроси: първо, дали Анкара възнамерява чрез специализирана за целта външна политика, да възобнови една подобрена Османска империя, като я приспособи към новите обстоятелства и към съвременните условия, т.е. дали Турция се стреми към възобновяване османството, което да наложи в отношенията си с държавите в региона; второ, каква е ролята и къде е мястото на Турция в регионалната, но и глобалната геополитика; трето, какъв трябва да е подходът на демократичния свят към Турция – почти четвърт век след края на Студената война; четвърто, каква е понастоящем ролята на Турция в Атлантизма, и какви са очакванията на демократичния свят от Анкара в общата борба авторитаризма на евразийството и ислямския фундаментализъм.