Политическият цинизъм

Какъв е истинският произход на цинизма като духовно-теоретически и поведенчески феномен? Какви са интимните потайности на дълбоката същност и специфика на политическия цинизъм? Какво налага радикално да се преиначат представите и тълкуванията за същността, ролята и ценността на цинизма през историята? Каква е пъстрата огърлица от термини, които създават толкова своеобразния публичен ореол на този цинизъм? Какви типологични критерии съществуват за разграничение и класифициране на политическия цинизъм? Какви модалности притежава политическият цинизъм? Какви са неговите невероятно впечатляващи емоционални фойерверки или сфинксове? Как се оглеждат или пък преиначават лицата на времето в огледалата на политическия цинизъм? Къде,се намират и какви са особеностите на топосите на този вид цинизъм? Какви са причудливите игри на въображението, които създават циничните ипостаси на или за политическото? Как паметта и забравата могат да закрилят и насърчават, или - точно обратното - да разкриват и наказват политическия цинизъм? Защо политическият цинизъм разчита толкова много, така последователно на социалните предразсъдъци? Кога и как политическият цинизъм се превръща в особен - интимно или публично значим - социален отдушник? Възможно ли е политическият цинизъм да се институционализира? Как точно това се случва? Защо корупцията по върховете на властта е „айсберг" на политическия цинизъм, разлагащ историческите и ценностните тъкани на обществото?

На всички тези, както и на ред други, изключително интересни и важни проблеми настоящата монография се стреми да даде за пръв път интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани научни специалисти - политолози, културолози, антрополози, философи, социолози и психолози на политиката. Тя може да бъде предложена и доста полезна на всички хора, които живо или по-системно се интересуват от разнообразните „интимни връзки" между политическия цинизъм и преходните обществено-исторически промени, реалности и нрави у нас. Промени, реалности и нрави, които (всъщност) са прекалено благодатни и достатъчно показателни за триумфалното шествие на циничното в обществено-политическия ни живот, за което (за огромно съжаление) досега учените сякаш не намират достатъчно време и място да говорят и пишат за неговата интимна, но социално вредна и исторически пагубна значимост.