Пътят към Аляска

Защо Аляска? Пътят, който минава през книгата на Бора Чосич не води към ледената пустиня, героите му не са участници в експедициите на капитан Смит или Амундсен.

"Пътят към Аляска" е съкровен дневник на любовта и страданието – десет години след края на опустошителната война, съпътствала разпада на Югославия, Чосич се връща в родината, изпълнен със страхове, съмнения и милост и болка. Завръщането е неизменна част от нашия живот, обратният път е единствената ни историческа памет. Всъщност самата памет е нашето лично и обществено време, през което минаваме с нови очи, за да проумеем, че в божествения порядък най-неуместни са политическите, верските и етническите граници, а бъдещето повечето пъти се състои от нашите предишни грешки. В един пределно откровен, гневен и болезнен изказ писателят произнася своята безапелационна присъда – едни и същи са корените на Доброто и Злото; силата, която е раздробила Югославия на непримирими парчета, е същата, която някога ги е събрала. Причина за всички беди е човекът с неговото непостоянство, с нетърпимостта му към другите, с високомерието и бездушието. Тази констатация в светлината на писателския опит и впечатляващата авторска ерудиция звучи като предупреждение към идващото време. Създаден в знаменитата повествователна традиция на западните ни съседи, "Пътят към Аляска" е адресиран и към всеки един от нас – жителите на изстрадалата и благословена земя на Балканите, в която като огледало са отразени възходите и паденията на човечеството.