Никомахова етика

Аристотел (384 г.пр.н.е. - 322 г.пр.н.е.) е роден в град Стагира Халкидическия полуостров. На 17-го- дишна възраст постъпва в знаменитата Академия на Платон, в която двадесет години учи и работи. През 347 г.пр.н.е. напуска Атина, пътешества из Мала Азия, от 343 г.пр.н.е. до 336 г.пр.н.е. е възпитател на Александър Македонски. Завърнал се в Атина през 334 г.пр.н.е., Аристотел основава своя философска школа, която ръководи до 323 г.пр.н.е. Умира през 322 г.пр.н.е. на остров Евбея.

Със своето огромно богатство творчеството на Аристотел заема значително място в историята на човешката цивилизация. Предлаганата за първи път в български превод „Никомахова етика“ е истинска философия на нравствено-политическата дейност на личността. Аристотел анализира отношението между волята и мисленето, практическите интереси и интелектуалните мотиви на човека, изяснява същността на поетично-художественото творчество, историческото развитие на поезията и нейните разновидности. В политическата философия Аристотел характеризира значението на целите на държавата, насочени към реализирането на добродетелите на личността, свързва средствата на обучението и възпитанието с нормите на политическо общуване, третира идеята за възникването на държавата и различните форми на гражданското устройство.