Небесни улици земни

Димитър Шопов e баща на три стихосбирки и четири деца. От 20 години е безработен. Какво друго, освен морално удовлетворение може да донесе на автора си една поетична книга, пита се той. И отговаря: В нея можеш да споделиш своята ценностна система и гражданската си позиция, но с нея не можеш да търсиш пари. Затова приходите от "Небесни улици земни" роденият в Ямбол творец ще дари на двете сирачета, останали без родители след унищожителния взрив в Горни Лом.

----------

Писателят цял живот се вгражда в една книга с различни заглавия. Търси отговори между разума и страстите преди своя читател. По пътя от въпросите до отговорите непрекъснато някой стреля и някой пише. Всеки доказва, че е жив или мъртъв със свое оръжие. Между живота и смъртта поетът е много по-безсилен от стрелящия.

Може би, затова се цели само в сърцето и ума. Но фактите сочат, че човечеството (поне засега) предпочита стрелбата с куршуми, а не с оплоденото от магията на поезията Слово.

----------

Есенно

От олекнали дървета,

в здрача

капят звуци - рани разни.

Щъркели последни крачат

и гнездата лягат празни.

Пукат тихо тихи клони,

облак ниско зъл пълзи.

Вятърът самотник гони

сухи, есенни сълзи.

Няма птици, няма песен...

Някъде пролайва куче...

Ще е спомен тази есен,

ако нищо не се случи.

Димитър Шопов