Втечнена светлина

Езерото

Така е в себе си, че може

единствено дълбочината си

да отразява.

***

Рачета сноват по дъното –

прерязват мрежата на слънцето.

***

Увисна паячето на дъха си –

единствената лодка в светлината.

***

Как странно вият кучетата. Сякаш

на гърлото им е заседнала

луната.

Глухарчета

Така са крехки мислите на мъртвите.

Въздъхнеш – и се разпиляват.

***

През огледалото минава сянка.

Във стаята не се променя нищо.

Високо в планината

За пролетта напомня само

покритият със пъстри жилки камък.

***

Във езерото хвърлих камък,

а небето

във концентрични облаци се пръсна.

Паяците

Опънали са тънка нишка

между къпината и бора.

Света измерват.

***

До пясъка допрях ухо –

Сърцето на морето бие.

Из "Втечнена светлина"

редактор: Иван Методиев