Философия, религия и култура на Изтока

„Цел на настоящия учебник е да представи някои основни насоки, идеи и характеристики в религията, културата и философията на Изтока,

Кой „Изток" обаче ще се има предвид? „Изтокът" е широко понятие, което може да има различен пълнеж. Изтокът може да бъде както Близкият Изток, така и Индия и Далечният Изток, а към характеристиките на Източната мисловност биха могли да бъдат отнесени както вижданията на Древен Египет, така и разбиранията на коренното население на Америка. С всеки от тези аспекти Западът може да бъде съпоставян по различен начин, а и всеки от тях също е многопластов, като всеки пласт на свой ред притежава своите характеристики. Това се отнася и за Запада, в който ние например можем да се обособим като представители на източен тип мисловност.

Във философски смисъл под понятие „Изток" се разбира философията, а съответно и културата и религията на Индия и Китай, тъй като именно в тях, наред с Древна Гърция, са поставени началата на философското мислене и отношение към света. В тази координатна система е поставено и отношението Изток-Запад, което се тълкува не толкова в географски, колкото в символен смисъл - като обозначение на определен тип световъзприятие и осмисляне на света.

Разбирането на източната мисловност ни изправя пред проблема за другостта. Това е значимо предизвикателство, с което трябва да се справи съвременният човек. Едно от основните неща, които ни дава философията, е свободата да разчупим привичните си модели на мислене, да осмислим, че начинът, по който сме свикнали и в който сме възпитани да възприемаме света, е само една от възможностите, да разберем, че светът може да бъде видян по множество начини, като всеки от тях може да бъде достатъчно логически оправдан и има своите основания. Изучвайки философия, особено история на философията, разбираме, че нашият начин на мислене, който ни се струва несъмнен и едва ли не единствено правилен, е само една от многото насоки, по които е поел човешкият ум. Преобладаващият в днешния свят западноевропейски начин на мислене, свързан с икономическото превъзходство на Запада, е резултат от взаимодействие на най-различни философски и религиозни традиции, преплетени в едно неразличимо кълбо, което обаче чрез изучаване на философия, можем да разплетем, за да видим отделните и многоцветни нишки, които го изграждат. Още по-добре можем да разберем традицията, към която в една или друга степен принадлежим, като я съпоставим с различни от нея традиции, с начини на мислене, които силно се отличават от това, с което сме свикнали, тъй като нещата се познават най-добре в сравнение. Само ако се опитаме да излезем от собствения си мисловен модел и осъзнаем, че има много ъгли, под които може да бъде видян светът, бихме могли да разберем най-добре собствената си мисловна матрица, която налагаме върху него и да направим опит да я разчупим (което, докато оставаме на нивото на разсъ-дъчния ум, ще ни доведе само до създаването на нова матрица). Изучаването на древноизточната философия и култура е точно такъв опит да погледнем света с други очи. Самата източна философия в своите най-развити форми се опитва да намери начина, при който човек ще престане да налага матриците на своята логика върху света и ще го възприеме в неговия истински вид.

Разбира се, много се спори дали е принципно възможно една култура да прочете адекватно посланията на друга култура, дали в другата култура тя не открива отново само себе си, дали не вижда само това, което собствените й културологични, исторически и логически рамки и предпоставки й позволяват да види. Този проблем съществува и историята на изследването от страна на Запада на индийската и особено на китайската философия недвусмислено ни показва сложността на пътя, по който една култура се опитва да преведе другата. Но дори ако по този път открием като в изкривено огледало само себе си, все пак новият ракурс, под който ще се осъзнаем, ще ни помогне да се разберем по-добре, ще ни открие нови, неизследвани досега възможности в рамките на собствената ни културна традиция.”

- из книгата

***

Съдържание

Учебник за философията на Изтока. Димка Гичева-Гочева

УВОД

Философският диалог Изток-Запад

КИТАЙ

Кратка история

Генезис на китайската цивилизация

Писменост и култура

Религиите в Китай

Обща характеристика на китайската философия

Особености на китайския философски модел на света

Основни философски школои

Китайска натурфилософия

Философски идеи в „Идзин”

Ранно конфуцианство

Даоизъм

ИНДИЯ

Особености ма индийската цивилизация

Индия и разбирането за история

Протоиндийска (Индска) цивилизация

Хиндуизъм

Ведическа култура

Ведическа религия

Класически хиндуизъм

Индийски епос. „Бхагавадгита”

Джайнизъм

Будизъм

Обща характеристика на древноиндийската философия

Философски идеи в упанишадите

Школите санкхя и йога

Веданта

Философски идеи на ранния будизъм

Школи на будизма Махаяна

- Мадхямака (шунявада)

- Йогачара

ФИЛОСОФСКАТА СРЕЩА НА ИНДИЯ И КИТАЙ

Китайски будизъм

Китайски варианти на индийските будистки школи

- Школата санлун

- Школата фасян

Собствено китайски будистки школи

- Школата дзинту

- Школата тиентай

- Школата хуайен

- Чан/дзен будизъм

Приложение. Основни текстове

Библиография

***

Антоанета Николова е доцент по история на философията в ЮЗУ „”Неофит Рилски, Благоевград. През 2017-19 г. е специализирала в Института за Източна Азия на Лайпцигския университет, Германия. Автор е на редица изследвания в областта на Източната и сравнителната философия. Съпреводач е на три книги със стихове от старокитайски, спечелили престижни награди.