И аз ще се науча да изгрявам

Когато гледам със сърцето...

На дъното на чашата с кафе

се утаяват черните ми мисли.

Когато плача – значи съм добре.

Усмивката е параван за всички липси.

В тъгата ми човешкото расте

и стига до очите ми на пръсти.

Страхът е още мъничко зверче,

преметнало през рамото безстрашие.

Когато гледам дълго със сърце,

очите ми са слепи за видяното.

Не чакам Господ да ми обясни

защо нагарча хлябът ми понякога.

Вините вечно са виновно зли,

предлагащи нектар от оправдания.

Когато гледам падащи звезди,

не виждам мрак, а сбъднати желания...