И аз за Япония

Когато npegu трийсет години Марко Семоб ми донесе ръкописа на книгата си за Япония, през ум не му минаваше какъв успех иде последва. Беше вече именит автор, но това бе първият му пътепис. Успехът го тласна да напише още-и той остави ярка българска школа в пътеписа, няма с кого от нашите автори да бъде сравнен...

Но Япония си остана събитие!

...Затова няма съмнение: огромен риск поема синът му да пише и той книга за Япония! Ще го сравняват с баща му, ще го упрекват, че му подражава, че трябва акъл да няма, за да се мери с най-популярната книга на баща си...

Не се мери - и не е въпрос на мерене. Въпрос на потребност е. Очевидно е имал страшна потребност Наско да разкаже какво е видял! И това му право никой не може да отнема...

И добре го е направил - това също не може да се отрече.

Разказал е - пристрастно, но честно-и за японската ядрена енергетика, и за Токио и хората, и за небето и подземието - буквалното и преносното. С много точност, но и с много смях. Нерядко с философски обобщения, повечето от които дръзки, категорични - какъвто е самият Атанас Семов. Но звучащи вярно!

И много сладкодумно го е разказал. „И аз за Япония“ е че-тивна книга. Няма съмнение - това е дарба на разказвач!

Аригато годзаймас, Наско, добре е, че го направи! Творческият мерак не бива да се стиска, видяното трябва да се разказва, разбраното от умния човек трябва и други да го прочетат! Иначе за какво пишем?...

И добре си разбрал, че не можеш да избягаш от непосилното сравнение с баща ти-и вместо да бягаш, си решил директно да влезеш в него.

Марко казваше, че неговата книга трябва да бъде дописана. И понеже го познавах добре, убеден съм, че ако на оня свят има мегдан за утеха и щастие, сега синът ще му ги достави...

Никола РАДЕВ

първи издател на „За Япония като за Япония", председател на СъЬза на българските писатели (1999-2003)