Творения – том 1. Слова

Да се устремим, братя, да се устремим с цялото си усърдие, докато достигнем нетленното и вечно благо, като презрем всички блага на този свят, които са тленни, преминават като сън и нямат в себе си нищо постоянно и твърдо. Слънцето и звездите, небето и земята, и всичко ще премине за теб, и ти, човече, ще останеш сам с делата си. Нашето тяло остава мъртво на земята, и душата, излязла от тялото, вече не може да гледа тукашното без него, нито сама да бъде видима за някого. Там умът се обръща само към онова, което е невидимо, без да има никаква грижа за това, което е в този свят. Тогава тя цялата бива в другия живот - или за царството небесно и неговата слава, или за мъките и геенския огън. Тя получава като вечно наследство от Бога едно от двете, съответно на делата, които е извършила в този свят.