Жертвоприношението

Християнството по принцип отхвърля кървавите жертвоприношения, като на тяхно място издига молитвата като жертва към Бога. Но въпреки това църквата позволява и курбана като жертване, освен раздаването на храна по време на задушници. Сред хората все още има силна вяра в това, че духът покровител трябва да бъде почетен, защото инак се сърди и отказва милостта си. Медиаторът (бил той жрец или старейшина, който знае заклинанията) казва: "Аз принасям тази жертва, а ти дай доброчестина". Или пък: " Не прави някоя щета... освободи ни от тази и тази беда". Тези обредни заклинания се основават на древното правило "давам, за да дадеш", което е познато и в римското право "dо ut des". Медиаторите са вярвали в силата на заклинателните думи и ако молителите са чисти в душите и мислите си, то молитвите ще бъдат чути. Освен това е твърде възможно в жертвения акт и раздаването да се крие и друг по-дълбок смисъл, а именно освобождаването на човека от присъщия му егоизъм, етичната му подготовка по пътя на духовната му еволюция. Защото, който свиква да дава, той е вече готов да встъпи в пътя на благочестивия, готов да принесе най-висшата жертва към Бога чрез любовта към Бога и служене на общото благо. В тази посока е направен опит в изложението от автора да се търси скритата Семантика зад жертвения акт.