Човекът и светът - Действието на духа в природата

За същността на пчелите

Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо? Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае, какво става в самия човек. Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мус- * кули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан. Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите. Когато едно време хората са правели свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие. Изгарящия при това восък са вземали от кошера. Той се е втвърдявал. Когато огънят разтопява този восък, когато този восък се изпарява, той идва до същото състояние, в което се намира и в нашето собствено тяло. Благодарение на предчувствието хората изживявали в изгарящия восък как се възнася към небето това, което се намира и в собственото им тяло. В това е имало нещо, настройващо ги благоговейно, имало е нещо, което ги е предразполагало да гледат на пчелата като на особено свещено животно, тъй като тя е произвеждала нещо такова, което и самият човек би трябвало постоянно да произвежда в самия себе си. Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същността на пчелите като цяло.