Вечния • Разкази

... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника:

- Господа другари, разрешете ми да се оттегля.

Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота.

- Моля, моля, господине, това е труд - рече той. - Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство.

Художникът поклати глава:

- Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно погледнах чашата му. Тя беше празна! Капчица ром не беше останала вътре. Готов съм и днес да се закълна, че той не беше я допирал до устните си. А от моята скица намигваше лявото ми око. Не веднъж, а непрекъснато и присмехулно, подигравателно.

- Е, че колко струва една такава картина? - разстроено попита Марин, който все още държеше банкнотата.

- Един човешки живот.

Откъс от разказа „След спомена“