Тринадесетото прасе. 101 сюжета за малък разказ

„Бръмбърчето ломехуза снася яйцата си 8 какавидите на мравките. Лакомите му ларви изяждат мравешките „яйца“, но родителите им не пропъждат нашественика. Напротив, проявяват невероятно само-убийствено гостоприемство. Бръмбърчето ломехуза има на задните си крачка власинки, отделящи течно вещество, което мравките жадно облизват. То действа като наркотик, учени твърдят, че наистина е наркотик. Мравките губят инстинкта си за самосъхранение, престават да се трудят и така обричат на смърт себе си и мравуняка.

Наред с безпаметното упоение идва и онова, което ние, хората, наричаме загуба на колективния дух.

Не е ли човечеството на прага на подобно състояние?

Цивилизационната ломехуза упорито нагнетява в съзнанието ни няколко съвременни мита: обявения за злодей СОг, виновник за промяната на климата, зелената енергия, която щяла да ни спаси, за равнозначността на половете, за възможността сам, и то още в детска възраст да се определяш към кой от тях принадлежиш. И т.н.

А наркотикът са парите. Обожествен е пазарът. Бог, който съществува само у човека, е обречен на смърт. А с него - и произлизащите от божественото идеологии, национална принадлежност, ве-ковечни културни традиции, поддържащи общностите ни. Упоението внушава на личността измамното чувство за свобода, за така наречената вседозволеност, заплаха за която ни предупреждаваше на времето още Достоевски.

А може би Вече сме прекрачили прага?

Връщане назад, към изконните ценности, към духа на колективи-зма едва ли ще има, докато мярка за всичко - и материално, и духовно - са парите.“

- Тошо Лижев