Един миг на фона на Вечността

Иван Бенчев е роден в София на 1 ноември 1948 г. в семейство на оперни певци. Любовта към музиката и операта са неразделна част от живота му от момента, когато има честта да бъде носен на ръце от Тодор Мазаров, Димитър Узунов, Катя Попова, Никола Николов, както и да плете кошници до Елена Николай в трета картина на операта „Трубадур”.

Освен певец Иван Бенчев е и хореограф със специалност „джаз-балет”. В годините от 1980 до 1991 създава 30 балета и превръща трите мюзикъла „Коса”, „Котки” и „Уестсайтска история” в балет. Междувременно печели конкурс за оперни певци за работа в ГДР. Пее в Магдебург и във Виена. След завръщането си в България, става хореограф на Ансамбъла на Българската армия, където работи две години. Впоследствие става и солист на Ансамбъла, след като балетът е съкратен.

Удостоен е със Сребърен почетен медал за високо певческо майсторство по време на Световния църковен фестивал в гр. Лорето - Италия през 1996 г. По време на фестивала е благословен от наместника на Папа Йоан Павел II за приноса си към църковната музика. От 1992 до 2005 г. издава пет самостоятелни албума с църковнославянска музика, руски романси, камерна и оперна музика.

В БНР през 1998 г. Записва първата българска опера „Сиромах-киня” от Е.Манолов в ролята на Войводата. През 1999 г. записва симфония „Потоп” от Д. Николов. Води две авторски предавания по БНР и в Телевизия „7 дни”.

Изнася благотворителни концерти за възстановяване на операта в Стара Загора, за пострадалите от земетресението в Армения, концерти за българите в западните покрайнини и за деца с психични увреждания. През 1999 г. открива с концерт Ротондата „Св. Георги”, а малко по-късно и „Св. София” с концерт за Дипломатическия корпус.

Негови записи се съхраняват в Музикалната академия „Джузепе Верди” в Милано и в къщата „Джузепе Верди.

Носител е на най-високата награда на СБМТДБ „Златна лира”. „Горчивата чаша на успеха” е първата му книга, а Съдбата на артиста втората.