Корабен дневник на книжната лодка

Поезията на Георги Гаврилов ме затруднява да я представя с лесни и, не дай си Боже, с безотговорни думи. В същото време ме освобождава от притеснението да мога публично да изразя личното си възхищение от неочакваните за мен зрелост, оригиналност, интелигентност, дълбочина и непременно – от поетическата красота на изреченото и неизреченото в стихотворенията му. Неочаквани – защото Георги Гаврилов е едва на двайсет и четири години. Бакалавър по физика е и това го прави още по-интересен за мен като поет: вдълбочен, внимателно вгледан в Брауновото движение на живота, който никога не е в покой – движение, при което, доколкото ми е известно, нищо не може да се предскаже или провиди за повече от миг.

Но за истинската поезия като тази, светкавично кратките отрязъци от време са повече от достатъчни, за да се появят от богатия творчески свят на нейния автор ярки картини, зрели чувства и мисли, а понякога и внезапни поетически еврики.

Поетът успява да го постигне, защото е намерил центъра, т.е., същността: „ние сме като мушици/ Браунови мушици/ и изглежда че се движим напосоки/ и наистина се движим напосоки/ но така че/ центърът ни винаги остава неподвижен…”

Керана Ангелова