Стихотворения • 2007-2013

За ползата от сатирата

Беше много отдавна, но си спомням отлично

как седяхме във душния задкулисен бюфет

и понесли творбите си с остро жило критично,

към салона изчезвахме, щом ни дойдеше ред.

Бяхме млади, а страдаше обществото ни ново

от зли чувства, останали от предишния строй,

и на тях в това четене със уж весело слово

ние давахме всъщност окончателен бой.

А пък още пo всъщност, по една тонколона,

всеки, уж преизпълнен с дух възторжен и млад,

се ослушваше тайно колко дълго салона

аплодира поредния наш идеен събрат.

И вървеше нормално тази наша щафета,

докато неочаквано, като рев на море,

ръкопляскане бурно в миг изпълни бюфета

и, изглежда, не искаше въобще да замре.

О, как всички помръкнахме при ужасната мисъл

за успеха на другия, стар приятел макар!...

А след миг стана ясно, че звукът произлизал

от кафемелачката върху малкия бар.

И си спомням как гузно се засмяхме, прозрели,

че май нашата сатира не ще смогне завчас

- както бихме желали - безвъзвратно да смели

злите чувства у другите, щом ги имаше в нас!