Америките ни I: Южна Америка и българската литература, българските следи в Латинска Америка

Изданието е първи по рода си опит да се обхване темата в максимална широта. Неговата амбиция е да се вгледа по-отблизо в проявленията на южноамериканската тема в българската литература през XX век, а и след това, в различни равнища и аспекти на българо-латиноамериканските отношения не само в литературата, но и в ред други области.

■ От една страна, на дълбинни промити е подложено творчеството на „класиците“ на южноамериканската тема — Борис Шивачев, Матвей Вълев, Светослав Минков, Елисавета Багряна, Тодор Ценков, Александър Карпаров, Иван Аржентински, както и на по-късни автори, докосвали се до нея в различни жанрови парадигми: Васил Попов, Иван Радоев, Любен Христо-форов, Петър Бобев, Ангел Сарафов, та до сложните употреби на ибероамериканската метафорика в най-младата постмодерна българска литература от края на XX и началото на XXI век.

Заедно с това се представят и дискутират нови биографични факти и документи.

■ На второ място, вниманието е фокусирано върху българската литературна диаспора в страните от Латинска Америка. В научен оборот се въвеждат имена на ред малко познати в родината си автори, като Самуил Стрезов, Стефан Кинчев, Христо Бояджиев, Георги Шпатов, Жорже Косиков, Омар Ценов, Илко Минев и др.

■ И накрая, не по-маловажно е намерението да се разтвори една по-широка оптика към сфери извън литературата: социология и етнология, пътешествия и географски изследвания, философия, изобразително изкуство...

Автори в изданието са литературоведи, университетски преподаватели, специалисти по българо-латиноамерикански отношения.