Четвъртото измерение

Мислех си: не е моя работа да давам мнение. И как да постъпваме!? Единият подход е да се доверяваме на истинската закваса от надарени умове и да извисяваме критичната мисъл до живата литература, до сферата на добрата художествена» публицистика. Па не вярваме на екзотеризма, нито на езотеризма. Само творчеството пренася в други светове. А критиката е най-древният летателен „космически"* апарат, който ни заселва на други „планети".

Другият - да се съобразяваме с академичния език, което е своеобразно пренебрежение към живите стойности на литературата, принизяване до некачествената публицистика. Мисъл, слово, творба, литература* и критика са едно цяло. Те взаимно се проникват; вървят ръка за ръка са еднакво отговорни за литературата и,литературнихе процеси. Затова се налага критикът също да бъде художник. Безстрастните занимания с наука са свойствени на „цеховите учени". Критиката иска широка душа и жар. Хладен ум има само убиецът. Тя не. бива да убива, а с прозренията си да прониква в дълбочина на творбите. И зад тях!