Малка ученическа библиотека: Фейлетони

Ако можехме да се върнем едно столетие назад, първото нещо, което щеше да ни обърка, са тогавашните жанрови названия на текстовете на Алеко Константинов. За Алеко и за тогавашните читатели нито "Бай Ганьо" са разкази, нито фейлетоните — фейлетони. Повечето от текстовете в "Бай Ганьо" са назовани от автора си очерци, а някои (напр."Бай Ганьо прави избори" — фейлетони). Историите за бай Ганьо стават разкази по-късно и със сигурност след смъртта на автора си, а фейлетони... Към фейлетоните започват да се причисляват текстове, които са били наречени очерци. Тази жанрова неразбория, засипана под праха на стогодишни литературоведски бдения около текстовете на Алеко Константинов, е един от недокоснатите и много важни проблеми на историята на българската литература. Но ако жанрът и теорията на жанра са важни и дори сред най-важните проблеми на литературознанието, цялата му важност става малко-много смешна, щом "забравя" лесната смяна на жанровите означения, която са преживели Алековите текстове — едни от най-четените и разглеждани в българската литература. Затова, преди да говорим за Алековите фейлетони, нека се намесим в историята на жанровата бъркотия, за да видим как и от кого и поради какви причини е станало това жанрово преименуване.