Предчувствие за обич

Да, аз ще се завърна някой ден,

когато си отива светлината

и някак много тих и уморен

ще се изправя на вратата.

Звънецът ще разкъса с вик

на твоя дом дълбокото мълчание

и ти ще израстеш пред мене в миг

като безмълвно очертание.

Ако обичаш още, замълчи.

Но протегни ръцете в полумрака.

Обвий ме с тях и заплачи.

И аз ще зная, че си чакала.

1963 г.

С уважение към читателите, Карол Николов