Заложници на паметта

В ероиката и трагизма на българската национална съдба има събития и случки, които, без да са измислени, като древногръцките трагедии, са толкова неопровержимо истински, щото за изкуството като че ли престават да бъдат истина. Но дотолкова, доколкото тези нравствени наранявания са част от духовното битие на народа ни и част от неговата историческа памет, те са присъствали и ще продължават

да присъстват, с един или друг оттенък, в културното отстояване на всички български поколения. И което е особено важно: в своята всеобща същност, те обединяват самосъзнанието на българското общество като цяло и се превръщат във фактори на национално единение и средство за оцеляване във времето. Така от историческа фактология те се преобразяват в интелектуално явление и доказателство за зрелостта на нацията.