Вечният път - 120 години от рождението на Борис Георгиев

Името на Борис Георгиев е известно, познато и популярно, но заедно с това то е обгърнато със странната загадъчност на легендата, която често превръща дори обикновените неща в атрибути на фантастична приказка.

Неговата неспокойна и търсеща душа обикаля света и търси равновесното си място между Изтока и Запада; творчеството му асоциира между пластически прилики с прарафаелитите и проторенесансовите художници, от една страна, и идеализирания свят на Рьорих, от друга.

Житейските му възгледи са очевидна еклектика между толстоизъм, будизъм и дъновизъм, които са видимото и страстно желание за реализация на една основна идея - тази за Странстващия пастир. В потока от идеи следва да отличим непрестанното усилие за етическо полагане на основите на творчеството, стремеж към смирение, загърбване на агресивната художествена стратегия, въздържанието от крайности, така характерни за авангардните художествени изяви между двете световни войни.

Съвсем естествено художествените резултати от тези форми на житейско и творческо поведение, лични нагласи и идеи са необичайни и изключително интересни.

Борис Георгиев е един от най-своеобразните български художници. При това не само и не единствено в контекста на развитие на националното ни изкуство, но и в европейски мащаб.

Той е настрана от магистралното движение на основните художествени тенденции в европейското и българското изкуство, но тази „отстраненост“ (плод на авторова визия) го превръща в уникален художествен феномен.

Настоящата изложба е не само общо усилие на екипа на НХГ и на изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева за цялостно представяне на един голям творец, но и опит за следване на пътя на този странстващ пастир.

БОРИС ДАНАИЛОВ Дupeкmop на Национална Художествена Галерия