География на езиците

Библиотека “Компас” № 34

Настоящото съчинение е географско, а не лингвистично. Целта му е да изследва онази междинна област, която би могла да се нарече геолингвистика, така както говорим за социолингвистика и демолингвистика. Написано от географ, то не е в състояние да се занимава със същинска лингвистика, т.е. с феномените на езика (фонетика, лексика, граматика и пр.) и проявлението им в пространството — задача от компетенциите на лингвистите, — а по-скоро е насочено към така наречената "лингвистична" или още "диалектологична география". Като изхожда от заключенията на лингвистите, географът третира езиците (или диалектите) като феномени от социетален мащаб и само повърхностно засяга външните проблеми на лингвистика, т.е. онези, които са свързани с речта като цяло, за да изследва социалните и пространствените им измерения.

Обособила се от лингвистичната география, географията на езиците тук се разделя на обща география, върху която се спираме отначало, за да преминем след това върху регионалната география.