Постдраматичният театър

Ханс-Тис Леман - професор от университет „Й. В. фон Гьоте” във Франкфурт на Майн, един от основателите на Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване „Постдраматичният театър”. На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика.

Трите основни проблема, върху които проф. Леман концентрира своето изложение, могат да бъдат формулирани по следния начин: историческата перспектива като извор на идеи за модерния театър; съвременното разбиране за идентичност като обект на театралната рефлексия; ролята на конфликта в театралната практика в миналото и днес.

Професор Леман акцентира върху необходимостта от популяризиране на историческото развитие на даден културен феномен. Трябва да се универсализира идеята за споделено общо разбиране на дадено минало; за неизбежната съпринадлежност към неговия корпус. То трябва да бъде познавано и осмисляно не просто като съпреживян опит, играещ ролята на фундамент. По-същественото е да бъде обговаряно в рамките на специфичен дискурс, без който е немисилима рефлексията върху настоящата културна ситуация.