Ислям и модерност. Взаимни предизвикателства

Проблемът с модернизацията на мюсюлманските общества е тема от висок обществен, политически и академичен интерес както в ислямския свят, така и на Запад. Западното схващане за модернизация се отъждествява с концепцията за повсеместна и тотална секуларизация на общественото пространство. Мюсюлманското разбиране за модерност варира от сляпо подражание и обо-жествяване на западния обществено-културен модел до идеята за селективен синтез между западната култура и ислямските традиции, но при всички случаи крайната цел е отделянето на религията от обществения живот.

Въпросът за съвместимостта на исляма с демокрацията открива широки възможности за теологични екзегезиси и разнообразни интерпретации от страна на мюсюлманските религиозни авторитети и ислямски политически водачи. Религията не предлага еднозначен отговор на този въпрос и днес обществено-политическите реалности в ислямския свят предопределят вариативните позиции на мюсюлманите спрямо релацията "ислям - демокрация". Културният универсализъм на Запада е "подхранван" от ценности, които се схващат от мюсюлманите като застрашаващи тяхната религиозна идентичност. От своя страна, религиозната надменност на исляма, която е своего рода "антиколониална" съпротива срещу културното високомерие на Запада, се "идентифицира" като фундаментализъм, заплашващ постмодерните общества. Страхът е генератор на затваряне към другите, различните, а капсулирането е латентен детонатор, можещ да взриви хоризонтите на диалога между исляма и модерността. Наративът на модерността прогнозираше, че ислямът, подобно на другите религии, ще загуби силата си и ще изчезне, след като влезе в светска среда. Но нарастването на ислямската видимост и оживеност в публичното пространство, въпреки дисциплинарния натиск на секуларизма, разклаща парадигмите и отваря широко пространство за агресивен националистически популизъм.