Кройцерова соната

Холандската писателка Мархрит де Моор (родена през 1941 г.) изучава пиано и пеене в Хагската консерватория и започва кариера на певица, преди да публикува първия си сборник с разкази "Видян в гръб" (1988), който веднага я утвърждава като рядко талантлив творец. Две години по-късно идва първата награда - за романа "Сиво, бяло, синьо". Следват "Виртуозът" (1993), "Херцогът на Египет" (1996), "Срещата" (1999) и "Кройцерова соната" (2002) - роман, преведен на четиринайсет езика.

Лудвиг ван Бетовен посвещава една своя соната на френския цигулар и композитор Родолф Кройцер. Творбата става известна като "Кройцерова соната". Лев Толстой написва новелата "Кройцерова оната", в която двама музиканти, мъж и жена, свирят бетовеновата творба и се влюбват един в друг, след което съпругът на жената я убива от ревност. Чешкият композитор Леош Яначек създава струнен квартет, вдъхновен от новелата на Толстой и наречен "Кройцерова соната", Мархрит де Моор написва романа "Кройцерова соната", в който струнният квартет на Яначек пробужда у героите любов и ревност.

Музикалният критик Мариус ван Флотен, ослепял след опит за самоубийство вследствие на нещастна любов, се влюбва в цигуларката Сузана Флир. След време, убеден, че тя има връзка с виолиста на квартета, в който свири, той замисля убийството и. Така, в поредната "вариация на тема", мотивът се повтаря, без да остава същият. "Кройцерова соната" на Мархрит де Моор е изящна литературна творба, композирана като музикална пиеса. Творба за дълбоките човешки чувства, но и за музиката и нейното покоряващо въздействие, написана от истински виртуоз на стила.