Площите на паметта • Избрани стихотворения

Де Конинк пише за познати неща. И го прави на рядко виртуозен език, който е същевременно достъпен и кара читателя да мисли: и аз бих могъл да го направя, стига да знаех как.

Това е поезия, която прави връзки, която се опитва наново да събере раздробената действителност и като прави това, предлага утеха: като се стреми не да намери решение, а да направи самотата по-поносима, свързвайки я с други самоти.

Поезията на Де Конинк е не просто „популярна“ и със сигурност не е такава заради непосредствения отзвук, който намира. Тя е такава, защото върши това, което винаги трябва да е цел на изкуството: да придаде поддаваща се на анализ символна форма на онова, което човек чувства безформено, но фундаментално.

Хюго Бреме, професор по съвременна нидерландска литература в Католическия университет Льовен; съставител на пълното издание на стихотворенията на Де Конинк