Проект за историко-хронологична таблица от К. А. Шапкарев

Кузман Шапкарев е роден на 1 февруари 1834 г. в Охрид.

От 1853 до 1878 г. работи като учител в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, Битоля. Сред основателите е на Мъжката и Девическата гимназия в Солун - 1880 г.

От 1875 г. е дописен член, а от 1900 г. - действителен член на Българското книжовно дружество, прераснало по-късно (1911 г.) в Българска академия на науките.

През 1887 г. е нотариус в Окръжния съд в Сливен и в Стара Загора.

Мирови съдия е във Враца и Орхание (дн. Ботевград) от 1888 до 1892 г.

След пенсионирането си (1892 г.) живее в Самоков и в София.

През 1906 г. е награден с Народен орден „За гражданска и заслуга”.

На 18 март 1909 г. умира в София.

Има три сина - Климент, Евтимий и Иван, както и дъщеря Анастасия.

*

През 1866-1867 г. К. Шапкарев съставя първите си учебници „Болгарский буквар“, „Голяма болгарска читанка“, „Кратка свещена история“, „Кратко землеописание“. Публикува хиляди страници е историко-географски описания на местности и градове, биографични изследвания за Димитър и Константин Миладинови, исторически сведения за Възраждането в Македония, фолклорни материали. Като вещ познавач на миналото, обичаите и бита на населението, отстоява езика, самосъзнанието и църковната независимост на македонските българи.