Българскый букварь - част А • Голѣма българска читанка • Първоначялны познаня за Малечкыт

Фототипно издание на Българско сдружение на родовете от Македония

Кузман Анастасов Шапкарев е роден на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Я. Стрезов. През 1854 г. заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856-1859 г.), Охрид (1859-1960 г.), Прилеп (1861-1865 г., 1872-1873 г.), Кукуш (1865-1872 г.), Битоля (1873-1874 г.). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Учителства в Кукуш (1881 г., 1882 г.), след което се установява в Солун. През 1884 г. е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (дн. Ботевград, 1888-1892 г.). Сътрудничи на в-к „Македония", „Право", на сп. ,Ниталище" и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение за работата му като фолклорист е и сродяването му с Д. Миладинов - през 1863 г. се жени за най-голямата му дъщеря. Най-значителният му труд е сборник „Български народни умотворения" (ч. I-III, 1891-1894 г.), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Някои от неговите най-известни съчинения са: „Българский буквар" (1866 г.), „Кратко землеописание за малички детца ..." (1868 г.), „Материали за животоописанието на братя X. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев" (1884 г.), „Русалии" (1884 г.), „Сборник от народни старини" (1885 г.) и др. Редовен член е на Българското книжовно дружество, днес БАН от 1900 г. Умира на 18 март 1909 г. в София.