Чавдар Мутафов - Възкресението на Дилетанта

Книгата за Чавдар Мутафов е много повече от биография на един насилствено „забравен“ високоталантлив писател, архитект, изкуствовед, художествен критик, есеист и преводач с приноси в националната ни култура. Тя е първи по рода си опит да бъде обхваната в цялост изключителната в могопосочните си прояви творческа личност на Чавдар Мутафов; да се изтъкнат търсенията му на писател-авангардист и архитект-новатор, които поставят името му редом с тези на Гео Милев, Сирак Скитник, Димитър Ненов, Иван Милев, Дечко Узунов, архитектите-последователи на „Баухаус“ у нас, с които е бил и в тесни приятелски връзки. „Времето на новаторството" от дългото му студентство в „града на изкуствата“ Мюнхен (прекъсвано двукратно от войните) с възторзите от немската култура и „култовите фигури" на Вагнер, Ницше, Кандински, с постановките в „Принцрегентеатер", изложбите в „Гласпа-лас", със знаменитото кафене „Щефани", е разгърнато пред читателя толкова живо, колкото и атмосферата на литературните кръгове и издания в София, с които „денди" Мутафов е свързан: „Везни“, „Стрелец“, „Златорог". Като документалнохудожествено свидетелство за разностранните творчески и човешки контакти навсякъде в книгата биографичният разказ се сплита с малко известните мемоари на съпругата му Фани Попова-Мутафова, които се съхраняват в НЛМ. От архива на писателя са разчетени и се публикуват за пръв път негови статии по въпросите на архитектурата, изобразителното изкуство и киното, неизвестни художествени творби, сред които и стихотворения. Книгата включва прелюбопитната кореспонденция на Ч. Мутафов с видни български и немски художници, музиканти, писатели: К. Гълъбов, Вл. Василев, Н. Лилиев, Кирил Кръстев, Макс Мецгер, Дим. Шишманов, Б. Пенев, В. Пундев, Й. Стубел, Ат. Далчев, Ив. Милев, Дим. Ненов, Фани Попова-Мутафова, В. Захариев, Д. Сяров и др. Дори само това изброяване на имена подсказва, че Ч. Мутафов е средищна културна фигура на „лудите“, на 20-те години на изминалия век, експресивно вписана в проблематиката на „родното" и „чуждото“, реализма и модернизма, литкръгове-те и противопоставянията помежду им. Личност - феномен на многоликостта, свидетелство за което е главоломната парабола на живота му. Това е всъщност неизбежната съдба на един български бунтар и експериментатор в изкуството. С участието в две световни войни, с идеологическата амплитуда от „левите“ идеи на севлиевските социалдемократи „братя Мутафови“ (от чийто род произхожда) - до участието му в „Българска Орда" и увлеченията му по „родното“ и „дясното“, заради които е репресиран в годините на тоталитаризма... Очертани са най-значимите творчески завоевания на Ч. Мутафов като архитект и писател (проблематиката на модерната машинна цивилизация; синтезът на абстрактно-геометрич-ното от изобразителното изкуство с възможностите на словото в „декоративната" му проза; сплитането стилистичните регистри на импресионизма, експресионизма, футуризма и сюрреализма в творчеството му). Свръхзадачата на книгата е чрез документалния разказ за Дилетанта да се снеме цялата драматичната хроника на жестокия, каинов XX век.