Живо месо

Пейчо Кънев изгражда своите стихотворения, както се изгражда тухлена стена - с кратки, бавни или бързи фрази, само за да разбие накрая с един замах тази стена или просто да й обърне гръб.

И в двата случая поетическият жест е продиктуван от безпокойството за пътя, по който върви светът. Безпокойство, замесено от материята на обичащото омерзение и съпътстващия ужас. Този поет вярва, че нещата се случват само за да се провалят и, проваляйки се, да ни напомнят за нашата отговорност. Чиста, силна поезия от поредния сирак на тишината.

Иво Рафаилов

Досадно е, когато трябва да се каже нещо препоръчително за сериозен автор, който има няколко издадени книги. Такъв е случаят с Пейчо Кънев. Но няма как да не отбележим една отличителна негова черта, особено характерна за „Живо месо“: внимателното изписване на думите; старанието, с което пълноводната, светлокафява река подрежда своите камъчета.

Елин Рахнев