Последната вечеря

Пейчо Кънев по-ясно от всякога опитва да ни каже, че всеки един от нас е част от цялото, и от добрата, и от тъмната му страна, от гордата му поза на победител и от прахта, по която стъпваме. Мисля си, че това е книга на смирението, което не се е отказало. На копнежа, че всичко около нас има своето основание, дори и ние да не успяваме да го доловим докрай.

Иво Рафаилов

Тази книга на Пейчо Кънев е постоянно напомняне до всички нас, че поезията узурпира реалността. Той води читателите в много посоки, но постоянно ги завръща към познатото. Различните теми и символични повторения в творбите му създават наратив, който е по-голям от отделните стихотворения. Кънев ни издърпва в неговите светове, оставя ни да усетим интимността на гласа му, който изглежда, че се превръща в собствения ни глас.„Последната вечеря"би трябвало да присъства във всяка сериозна колекция с модерна поезия.

Глен Ливърс,

главен редактор на „Poetry Quarterly", САЩ