Арена • Стихове

Арена

Какво ще й гледате на Възлюбената?

– нещо като борба между две дружини”

из кн. Песен на песните – гл. 6

Пролетта цъфти във танците на гълъба…

Пролетта цъфти във песните на славея…

Пролетта цъфти в душата ми

и аз не мога вече

(или пък не искам)

да й противостоя…

Но зимата крещи със вой на вълци,

че пролетта е подранила!

А пролетта крещи с гласа на мойте сънища,

че зимата е закъсняла!

О, как да побера стихии тъй несъвместими!

И зимата не спира да крещи,

че пролетта е НЕЗАКОННО тук!

Крещи с гласа на ужаса,

крещи…

Но гълъбът не спира да танцува

и славеят не спира да приглася…

И генетичната верига се разплита!…

Не ме ли лъжеш, гълъбе?

Наистина ли ще ме любиш

сред вълчи вой и зимните виелици?

(Измама ли е Самодивското дърво*

или цъфти в земя неосквернена?)

…Крещят и бият се!…

Душата ми е станала арена на тяхната борба

и публика от ангели и хора

ме аплодира

и освирква,

аплодира

и освирква…,

но аз от болка не различавам вече

кои са “нашите”…

….

Побързай, Реферю предвечни! –

побързай да отсъдиш между мен и мен!

Но Той не бърза.

Той се бави.

Стои на входа на арената –

прибира таксата,

чака

да се натрупа моето богатство, с което

ще вдигне сватбата ми в небесата!

Из книгата