Животът без музика

Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее.

Илко Димитров

Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат – този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един – светът на поезията, в който „онзи, който няма нищо, има всичко”.

Силвия Чолева

--------------

ИЗХОД

Първо си губиш шапката и шала,

после ръкавиците и ключовете,

после чадъра и чантата,

после приятели, гаджета.

От време на време повтаряш

загубите,

за да си припомниш думите

за нещата.

Накрая, когато всичко е изгубено,

виждаш:

целият си омотан в конци,

като онези, с които като малък си носил

ръкавиците и ключовете на врата си.

Само че кълбото от тези конци

няма как вече да се размотае

и ти знаеш, че изходът от пашкула е един –

да изгубиш себе си.

Людмила Миндова