Добруджанската трагедия 1916 г.

В навечерието на стогодишнината от епичните боеве за освобождаването на изначалната люлка на българската държава и в частност Добруджа излиза от печат книга, посветена на тези паметни за българския народ и история събития.

Ст. н. с. д-р Никола Димитров представя на читателите едно изследване, което допринася значително за осветляването на същността на румънската денационализаторска и асимилационна политика спрямо Добруджа и населението й. Отразява се и съдбата на отвлечените и умъртвявани в румънските концентрационни лагери в Северна Молдова добруджанци и епичните битки по бойните полета по време на българо-румънската война.

Авторът се е запознал задълбочено със състоянието на проблема, за който съществуват, от една страна, многобройните публикации, на които се базира основната част от романа, и от друга, личните преживявания и спомени на автора и негови земляци.

Неговата съпричастност с проблема, както и контактите му с много музейни работници и общественици, са му помогнали да опише подробно тези националистически и асимилационни деяния на румънските националисти -геноцид, държавен тероризъм и наченки на фашистки методи за изтребление на хората.

Съдържанието на романа е много добре подбрано, с богат илюстрован характер. Той включва художествена стилизирана литература, съобразно характера на тематиката. Използвани са много статистически данни, чрез които читателят може да придобие представа за деянията на румънските националисти над добруджанците (българи, турци, евреи, гагаузи, татари и други етноси). От информацията под форма на приложения читателят може подробно да се запознае с процесите и действията на Русия и Западните Велики сили и плановете на румънските националисти за ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО НА ДОБРУДЖА С ПОСЛЕДВАЩО АНЕКСИРАНЕ.

През погледа на литературния герой Енрико Франциск Сорел и неговите лични преживявания авторът успява да увлече и въведе читателя в Добруджанската трагедия, оставила кървава рана в българската историография.

След прочитането на тази книга читателят може да си направи много заключения и изводи относно тези трагични събития, сполетели хиляди добруджанци през второто и третото десетилетие на XX век. За тях малко се знае от българския народ. Много години нищо не се говореше за Тутраканската, Добричката, Кубадинската епопеи, за епичните боеве по цялата добруджанска земя, за нейното освобождение и приобщаване към Родината. В тези битки оставиха костите си пред олтара на Отечеството повече от няколко десетки хиляди добруджанци. Костите им могат да се открият по цялата добруджанска земя, по гарите и пристанищата на Румъния, по прашните пътища и катакомбите в земята на студената Северна Молдова.

Техните жертви по вина на Великите сили като че ли останаха напразни.

Но те не са забравени. В градовете и селата на Южна Добруджа са издигнати и се издигат паметници. Те са не само за тях, а и за хилядите невинни деца, дори сукалчета, майки, немощни старци, унищожени по най-жесток начин. Унищожение, започнало още при арестуването им и продължило по време на дългото и мъчително пътуване пеша, в трюмовете на шлеповете по река Дунав, с конските и откритите вагони по железниците и пеша от разпределителните гари до концентрационните лагери. На всяка гара, разпределителен и събирателен пункт има братски могили на загиналите по време на пътуването в трюмовете и влаковите ешелони. Но най-големите братски могили са изградени в самите концентрационни лагери, чиято основна цел е да унищожат колкото се може повече добруджанци!

Днес ние сме в Европейското семейство заедно със съседна Румъния. Границите ни са отворени. Заедно с тях черпим от европейските ценности. Така ще бъде и в бъдеще. Но това не означава, че трябва да ЗАГЪРБИМ И ЗАБРАВИМ МИНАЛОТО! Напротив това трябва да се изучава, анализира; събитията всестранно да се осветяват, за да служат за поука на младото поколение. ТАКИВА ИЗДЕВАТЕЛСТВА НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ ПОВТАРЯТ!

Противоречията в миналото не трябва да се премълчават и преиначават. На принципа на ВЗАИМНОТО УВАЖЕНИЕ И ЗАЧИТАНЕ трябва да се анализират и преценяват. Това са ценностите, които претворява в дела Европейското семейство, обединено в Европейския съюз.

Вярвам, че това иска да ни каже и авторът на романа „Добруджанската трагедия 1916 г.“ и да ни напомни, че в този ЮБИЛЕЕН ДЕН ние, добруджанците и целия български народ, следва ДА ПРЕКЛОНИМ ГЛАВА ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ ДОБРУДЖАНЦИ ОТ РУМЪНСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ, защото те с наивитета и послушанието си са знаели едно - как да мрат за своята земя и Родина.