Човекът, който обичаше наровете

Роман за любовта между племенника на Хаджи Димитър и заменоската на хайдушка чета в Македония.

“Човекът, който обичаше наровете” на изтъкнатия автор на съвременната македонска литература Душко Родев е покъртително повествование за времето непосредствено преди Илинденското въстание от 1903 година. В центъра на сюжета, изграден изцяло по автентични исторически събития, са образите на Кръстьо Асенов, определен от Гоце Делчев за войвода на централната чета в революционния окръг на град Кукуш, племенник на легендарния Хаджи Димитър от Сливен, и заменоската на кукушката чета Ана Малешевска, дъщеря на координатора на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница, видният поборник Никола Малешевски.

Авторът разкрива интересни епизоди от аферата с отвличането на мис Стоун и преговорите за откупа – така необходимите финансови средства за закупуване на оръжие за въстанието.

С майсторство е изваян образът на най-смелите и достойни синове на народа, дръзнали да се изправят и да воюват с мощта на поробителя. Но в драматичната динамика на кървави битки с турските потери авторът търси и анализира безкомпромисно човешките слабости и пристрастия в отношенията между хората, не малка причина за ерозията на всяко велико дело.

Пламналата любов между Кръстьо Асенов и Ана Малешевска, с която те искат да покажат, че и най-святата обич между мъж и жена може да бъде неотменна част от борбата за свобода, води до жесток вътрешен конфликт в четата, довел до братоубийствения акт на гибелта на Кръстьо Асенов.

Това е роман, в който балканските нрави и идеализмът на героите са подложени на върховно изпитание и тук авторът е подходил с дълбок психологизъм, въвеждайки ни както в бунтовната атмосфера на времето, така и в интимния свят на персонажите – действителни личности от българската и балканската история.