Боса ходя по жарава • Любовна лирика

В лириката на Иванка Павлова откриваме важни за жената теми, защитени отново искрено и с душевна чистота. Такава е темата за любовта като сбъдване, но и като „портрет на една мечта“. Любовта като изтляване на екстаза, но и като прекрасен мираж.

И разбира се, като надежда, която кара човека да се провира между „да“ и „не“, да върви по пътеките на своя живот („Между да и не“).

Подобно на други наши поетеси, и Ваня Павлова реди стихове за любовта, без да се интересува дали любовният й порив е намерил отклик у другия. По-важно е самото чувство - силно, спонтанно, спасително, по-важна е „утехата“, че една жена така силно може да обикне („Къде отиде чувството...“).

Йонка Найденова