Елада Пиньо и времето

„Елада Пинъо и времето"... епифания, първата лястовица на този вид писане с отворени сетива за първичните, жизнетворящи сили на света, в което човешкото тяло е източник на духовното начало. Розалия Ликова, 2008

Когато излезе „Елада Пинъо и времето", няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна книга, която се появява веднъж на 10-20 години. Трябваше да изминат само няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за нов голям български роман. Михаил Неделчев, 2009

„Елада-Деспина-Пиньо" е образ на живота, разбран като чудо... Изненадата, невероятното свързване между образ и мисъл, смелите символични решения са между най-добрите му страни. Читателят попада в един свят-приказка, затворен в логиката на частната митология, където преживява чисто естетическо наслаждение от неизчерпаемите, пъстри, въодушевени хрумвания на текста. Стилът е философски лиричен. Една красива книга... Милена Кирова, 2003

В писането на Керана се чувства освен личен опит някакъв друг, бих го нарекла древен. Книгите й може да чете само читател, който има възможност да го направи - не толкова усилие му е нужно, колкото подемна сила. И ще получи от романите й според своята вместимост. Когато ги чете, човек губи сякаш земното притегляне, те го принуждават да се отдели. Той просто лети. Юлия Огнянова, режисьор, 2008